В настоящата разработка разглеждаме процедурата по учредяване на едно от капиталовите търговски дружества, предвидени в българския Търговски закон (ТЗ) – акционерното дружество (АД). По-конкретно, ще разясним основните етапи при учредяването на т.нар. „затворено“ АД, като спецификите при учредяване на публично дружество по ЗППЦК ще бъдат предмет на отделна публикация.

Правната уредба на АД се съдържа в чл. 158 и следв. от ТЗ.

1. Понятие.

АД е търговско дружество, чиито членове (акционери) участват със своите вноски в капитала. Акционерите не отговарят лично и неограничено за задълженията на дружеството. Капиталът на дружеството е разделен на акции, които могат да бъдат налични или безналични, обикновени или привилегировани. Считано от 23 октомври 2018 година акциите задължително за поименни, като до този момент съществуваше възможност емитираните от дружеството акции да бъдат на приносител.

2. Учредяване.

Учредител на дружеството може да бъде всяко българско или чуждестранно физическо и юридическо лице. Дружеството може да бъде учредено от едно или повече лица. Физическото лице трябва да бъде дееспособно. С разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ТЗ е въведено единствено ограничението учредителят да не е обявен в несъстоятелност. 

Макар Търговския закон да не поставя разлика в условията и процедурата между случаите, в които учредители са български физически или юридически лица, и тези, при които дружеството се учредява от чуждестранни физически или юридически лица, в практиката се срещат редица особености в процедурата в случаите на учредители чуждестранни лица, породени най-вече от приложението на европейското и националното законодателство, регулиращо мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Съществува възможност за запазване на фирменото наименование на дружеството, което предхожда регистрацията на търговеца и възпрепятства други лица да упражняват права по отношение на наименованието в периода на подготовката и учредяването до заявяването му за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). Във фирмата на акционерното дружество се включва означението „акционерно дружество“ или съкращението „АД“.

Учредителите подготвят и свикват учредително събрание. Последното се провежда, като следва да присъстват всички лица, които записват акции (чл. 163, ал. 1 ТЗ). Учредителите – физически лица могат да присъстват лично, а юридическите лица се представляват от органните си представители. Учредителите могат да бъдат представлявани от пълномощник с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа. Всички акции трябва да бъдат записани на учредителното събрание. Изготвя се списък на учредителите, удостоверен от съвета на директорите/управителния съвет (чл. 174, ал. 2, изр. 2 ТЗ), който впоследствие се представя към заявлението за регистрация в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписвания.

Учредителното събрание трябва да приеме с единодушие решение за учредяване на дружеството и за  приемане  на  устава,  с  който  се уреждат устройството на АД и членствените правоотношения между акционерите и дружеството.

Учредителното събрание следва да избере и първите органи на дружеството – съвет на директорите при избрана едностепенна система на управление, съответно надзорен съвет при двустепенната система.

Учредителното събрание определя и размера  на  разноските  за  учредяването. В случай че те не са заплатени, задължението преминава по право върху дружеството от момента на регистрацията му. Ако вече са понесени от учредителите, дружеството ги възстановява.

За приетите от учредителното събрание решения се съставя протокол, който също се представя в ТРРЮЛНЦ. Могат да бъдат приети и други решения, които не са елемент от фактическия състав на учредяването.

Учредяване на еднолично акционерно дружество – ако АД се учредява от едно лице, тогава учредително събрание не се провежда, а това лице с учредителен акт утвърждава устава и назначава съвет на директорите/надзорен съвет.

3. Избор на управителни органи и набиране на капитала

Съществуват две системи на управление при АД.

При едностепенна система на управление органите на дружеството са два – съвет на директорите и общо събрание на акционерите.

При двустепенната система органите, които се конституират са три – надзорен съвет, управителен съвет и общо събрание на акционерите. Избраният на учредителното събрание надзорен съвет избира на свое заседание управителен съвет, като съставя протокол за това обстоятелство и се представя в ТРРЮЛНЦ.

В процедурата по учредяване Съветът на директорите/Управителният съвет открива в търговска банка набирателна сметка на името на дружеството, по която се внасят вноските по записаните акции. Минималната стойност на капитала на АД е 50 000 лева, като за някои категории акционерни дружества специален закон предвижда по-висока минимална стойност на капитала. Законът изисква минимум 25 % от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция да бъде внесен.

Учредител може да участва в капитала на дружеството и с непарична вноска, която се оценява от три вещи лица, назначени от Агенция по вписванията. Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.

В 3-месечен срок от откриването на сметката съветът на директорите/ управителният съвет следва да заяви дружеството за вписване в ТРРЮЛНЦ и да удостовери пред банката, че е депозирал заявлението за регистрация. При заявяване за вписване на дружеството в регистъра се представя документ, удостоверяващ, че целият капитал, съоветно частта, предвидена в устава, е внесен/а.

След изготвяне на всички документи, необходими за регистрацията на дружеството, лицата, които са овластени от съвета на директорите/управителния съвет, подават по електронен път заявление образец А5.

4. Вписване

Вписването в ТРРЮЛНЦ е последният елемент от учредяването и се извършва въз основа на подаденото заявление и след проверка на приложените към него документи. Дружеството възниква като правен субект от вписването му в регистъра.

В обобщение, в процедурата по регистрация на акционерно дружество следва да се имат предвид множество допълнителни специфики. С оглед съобразяване с всички специфики, се препоръчва консултация с адвокат с опит в сферата на дружественото право.

Настоящата разработка е информативна и не представлява правна консултация/становище.

мл.адв. Жанета Саръмова